Attractions

А може да Ви предложим едно незабравимо преживяване с джип и професионален офроуд водач. От платформата могат да се наблюдават Буйновското ждрело , село Борино, Чала, село Ягодина, а в далечината – части от Пирин, Рила и планини в Гърция,връх Дурдага, което в буквален превод означава “Спри и се Огледай”. Определено има за какво да спреш и да се огледаш. Именно там расте истинския мурсалски чай.

Ягодинската пещера е дълга 10,5 км / третата по дължина в България/ и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м. Общата денивелация на пещерата е 36 м. Част от маршрута – 360 м. е пригоден за инвалиди. Великолепни и красиви образувания могат да се видят по целия туристически маршрут – сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания – пещерните перли. Общо двадесет и два вида образувания от световно известните 28 вида могат да се видят в Ягодинска пещера. В пещерата има ритуална зала, в която се сключват граждански бракове. Температурата на благоустроения участък е +6 ºС – постоянна, целогодишна, влажността е 85-91 %. Надморска височина на входа – 930 метра, изход – 937 метра, денивелация +7 метра (равна и хоризонтална пешера).Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.
До пещерата има прекрасна екопътека, дълга 2.5км., минаваща през гората. До пещерата се стига за 45 – 60мин.
Влизанията в пещерата са на всеки кръгъл час. Последно влизане в 16.15ч. Прехода в пещерата е 1км и се минава за 45минути.

Най-ниската точка на маршрута е 945м, а най-високата е 1356м. Може да започнете разходката си от Буйновско ждрело или от страна на с.Борино – Катранджийницата. Разходката по тази атрактивна пътека ще Ви отнеме около 2.30часа в посока или около 4 часа за малкия кръг.
За посетителите са изградени информационни кабини, чешми, обзорни площадки /една от тях е Орлово око/, заслони, множество дървени мостове и платформи. Най-атрактивна е частта с преминаването под естествения скален Дяволски мост и водопада Хайдушки дол.

Тук реката прорязва протерозойските мрамори, а отвесните скали са в непосредствена близост една до друга. Мястото, където скалите почти се допират е наречено от местното население „Вълчия скок“. Жителите на село Ягодина разказват, че на това място зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за да нападнат кошарите им. Буйновското ждрело е известно и с голямото разнообразие на растителни и животински видове, голяма част от които са защитени. Ждрелото е обявено за природна забележителност през 1971 г.
На около 7 km нагоре от ждрело, на десния бряг на реката се намира Ягодинската пещера, известна с красивите си пещерни форми.Ждрелото е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Печат в Ягодинска пещера.

За участие във вело тур е необходимо да заявите своето желание поне една седмица предварително. Нашият водач ще се свърже с Вас, за да направи оценка на уменията Ви и да изготви Вашият персонализиран преход.

Характерни за района са многобройните чешми, изградени от местните жители. Меандрите на реката са предпочитано място за отдих, къмпингуване и лагеруване през летните месеци на годината. В местността около реката могат да се видят много редки растителни и животински видове.

Започва на около 1,5 km северно от село Триград на около 1180 m н.в., където Триградска река влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 m след това излиза като голям карстов извор. Същинското ждрело свършва при устието на Триградска река в Чаирдере на около 1020 m н.в., а целият пролом продължава още 4 – 5 km и завършва при устието на Мугленска река вливаща се отдясно в Чаирдере на около 876 m н.в.
Триградското ждрело е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, като печатът е в хижа „Триградски скали“ и в пещера „Дяволското гърло“. Основната забележителност на ждрелото е изумителната пещера Дяволското гърло, която се намира на левия (западен) скат. В източния му склон, много по-високо се намира друга известна пещера – Харамийска дупка. На около 500 m преди началото на ждрелото се намира жижа „Триградски скали“, а в близост до нея е единствения в България „Музей на мечката“.

Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата „Св. Александър Невски“. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 m от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 m, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.

Разкриват се удивителни гледки, които ще зарадват всеки пътешественик. На северозапад се открива гледка към с. Змеица, община Доспат. На юг – към с. Буйново, община Борино. По пътя до върха минавате през чудесни гори и поляни с цветя. Въздухът трепти от чистота и свежест. А ако времето е ясно, може да видите дори Бяло море.

За да стигнете, трябва да попитате местните да ви упътят за местността 'Лъката' и минералните басейни. От там започва екопътеката, която следва реката и на места преминава над нея по панорамни мостчета.
Самият водопад се намира в дясно на екопътеката и до него се стига по малка пътечка.

Името Вълчи камък идва от легендата за вълците, които се събирали над селото и виели, за да го предупредят, ако предстои земетресение. До Вълчи камък се стига с високопроходим автомобил по черни коларски пътища, през красиви гори и поляни. Предлагаме Офроуд приключение с джип.

Падналите в него дървета и островите от сфагнум му придават романтичност и тайнственост, сякаш това е езерото на нимфите и русалките. Едно от езерата е наречено Магическото езеро. Обвито в мъгла и изпарения, заобиколено от дървета с причудливи форми, то изглежда като илюстрация на вълшебна приказка. Според поверието Магическото езеро е било обитавано от самодиви, които омагьосвали овчарите, подмамени от песните и танците им. Други от езерата са наречени Голямото езеро (Големия гьол), Кадирев гьол, Средното езеро и Горното езеро. В непосредствена близост е защитената местност „Пияната гора“. Езерата са изумително красиви, с кристална родопска вода и планинска пъстърва. Обградени са от над 2000 дка безбрежни ливади с красиви цветя напролет, с висока трева през юни, окосени през лятото или меланхолично жълти през есента и изобилстващи от множество тракийски светилища и могили, които свидетелстват, че това е земята на траките. Редица редки растителни видове са запазени на торфените острови в езерата. Недалеч от Чаирските езера има и туристическа база. Името идва от думата „чаир“, което на турски означава ливада.

Характерно за природен резерват Кастракли е голямото разнообразие на лечебни растителни видове (билки) – повече от 150 вида. От особено значение за резервата са горите от черен бор, възрастта на които на места достига до над 200 години. Средният запас от дървесина на резерватът е повече от 300 куб.м на хектар. Освен черния бор в резервата са разпространени и буковите и габъровите дървета.