ОРЛОВО ОКО - адреналин на макс и гледка без граници
Орлово око“ е платформа за наблюдение и туристическа атракция в Западните Родопи. Построена през 2009 година Платформата е построена на ръба на скала, разположена на 1563 метра надморска височина. Денивелацията по отвес от платформата до шосето в Буйновското ждрело е повече от 600 метра. До нея може да стигнете пеша – една прекрасна разходка по маркирана екопътека.
А може да Ви предложим едно незабравимо преживяване с джип и професионален офроуд водач. От платформата могат да се наблюдават Буйновското ждрело , село Борино, Чала, село Ягодина, а в далечината – части от Пирин, Рила и планини в Гърция,връх Дурдага, което в буквален превод означава “Спри и се Огледай”. Определено има за какво да спреш и да се огледаш. Именно там расте истинския мурсалски чай.
ЯГОДИНСКА ПЕЩЕРА – ПЕРЛАТА В ПЕЩЕРНИЯ СВЯТ
Ягодинска пещера отстои на 20 км южно от Девин и на 3 км югозападно от село Ягодина. Разположена е на десния бряг на река Буйновска (началото на река Въча), която е оформила и най-дългото и живописно ждрело в България – Буйновско с дължина 7 км. До пещерата се стига по шосето Девин – Доспат, като се завива вляво при стената на язовир Тешел. Поради това, че пътят от Тешел до пещерата е еднолентов и над 35 местни автобуси не могат да се придвижват.
Ягодинската пещера е дълга 10,5 км / третата по дължина в България/ и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м. Общата денивелация на пещерата е 36 м. Част от маршрута – 360 м. е пригоден за инвалиди. Великолепни и красиви образувания могат да се видят по целия туристически маршрут – сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания – пещерните перли. Общо двадесет и два вида образувания от световно известните 28 вида могат да се видят в Ягодинска пещера. В пещерата има ритуална зала, в която се сключват граждански бракове. Температурата на благоустроения участък е +6 ºС – постоянна, целогодишна, влажността е 85-91 %. Надморска височина на входа – 930 метра, изход – 937 метра, денивелация +7 метра (равна и хоризонтална пешера).Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.
До пещерата има прекрасна екопътека, дълга 2.5км., минаваща през гората. До пещерата се стига за 45 – 60мин.
Влизанията в пещерата са на всеки кръгъл час. Последно влизане в 16.15ч. Прехода в пещерата е 1км и се минава за 45минути.
До пещерата има прекрасна екопътека, дълга 2.5км., минаваща през гората. До пещерата се стига за 45 – 60мин.
Влизанията в пещерата са на всеки кръгъл час. Последно влизане в 16.15ч. Прехода в пещерата е 1км и се минава за 45минути.
ДЯВОЛСКА ПЪТЕКА
Дяволската пътека се намира до село Ягодина – по средата на Буйновско ждрело. Пътеката обхваща територия от около 20 кв.км и има 2 стартови точки - северна и южна. Тя е високоатрактивна и е реализирана в два кръга - малък кръг (3,8км) и голям кръг (10,2км), които са свързани и имат една изходна точка.
Най-ниската точка на маршрута е 945м, а най-високата е 1356м. Може да започнете разходката си от Буйновско ждрело или от страна на с.Борино – Катранджийницата. Разходката по тази атрактивна пътека ще Ви отнеме около 2.30часа в посока или около 4 часа за малкия кръг.
За посетителите са изградени информационни кабини, чешми, обзорни площадки /една от тях е Орлово око/, заслони, множество дървени мостове и платформи. Най-атрактивна е частта с преминаването под естествения скален Дяволски мост и водопада Хайдушки дол.
За посетителите са изградени информационни кабини, чешми, обзорни площадки /една от тях е Орлово око/, заслони, множество дървени мостове и платформи. Най-атрактивна е частта с преминаването под естествения скален Дяволски мост и водопада Хайдушки дол.
БУЙНОВСКО ЖДРЕЛО
Буйновско ждрело е пролом на Буйновска река (лява съставяща на Въча) в Западните Родопи, в Община Борино, област Смолян.
Проломът е с дължина около 16 km, а средната му надморска височина е 1090 m. Започва северно от село Буйново, на 1307 m н.в., насочва се на север и след 16 km завършва при язовир Тешел, на 876 m н.в. Целият пролом е всечен в протерозойски мрамори. Това е един впечатляващ с красотата си природен кът в Родопите и привлича много туристи. Първите 7 – 8 km проломът е по-широк, но след Ягодинската пещера и особено след разклона за село Ягодина става много тесен.
Проломът е с дължина около 16 km, а средната му надморска височина е 1090 m. Започва северно от село Буйново, на 1307 m н.в., насочва се на север и след 16 km завършва при язовир Тешел, на 876 m н.в. Целият пролом е всечен в протерозойски мрамори. Това е един впечатляващ с красотата си природен кът в Родопите и привлича много туристи. Първите 7 – 8 km проломът е по-широк, но след Ягодинската пещера и особено след разклона за село Ягодина става много тесен.
Тук реката прорязва протерозойските мрамори, а отвесните скали са в непосредствена близост една до друга. Мястото, където скалите почти се допират е наречено от местното население „Вълчия скок“. Жителите на село Ягодина разказват, че на това място зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за да нападнат кошарите им. Буйновското ждрело е известно и с голямото разнообразие на растителни и животински видове, голяма част от които са защитени. Ждрелото е обявено за природна забележителност през 1971 г.
На около 7 km нагоре от ждрело, на десния бряг на реката се намира Ягодинската пещера, известна с красивите си пещерни форми.Ждрелото е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Печат в Ягодинска пещера.
На около 7 km нагоре от ждрело, на десния бряг на реката се намира Ягодинската пещера, известна с красивите си пещерни форми.Ждрелото е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Печат в Ягодинска пещера.
Yagodina MTB Trips / Турове с планински велосипеди
Уловете магията на Родопите на две колела. За любителите на планинското колоездене можем да предложим персонализирани вело преходи с опитен водач. Продължителността и трудността на туровете са съобразени с нивото на физическа подготовка и уменията на участниците. От спокойни еднодневни преходи до многодневни турове или адреналинови приключения - имаме всичко за Вас. Подарете незабравими моменти на семейството си или сплотете Вашия екип с вело тим билдинг в Родопите. За ендуро машините можем да предложим предизвикателни диви пътеки, които ще се помнят дълго. Какво Ви е необходимо? Добро настроение, технически изправен планински велосипед и предпазна екипировка - каска и ръкавици. Нямате необходимото оборудване? Спокойно! Ние ще се погрижим за Вас. Хотел “Ягодина” предлага наем на планински велосипеди и каски.
За участие във вело тур е необходимо да заявите своето желание поне една седмица предварително. Нашият водач ще се свърже с Вас, за да направи оценка на уменията Ви и да изготви Вашият персонализиран преход.
МЕАНДРИТЕ НА РЕКА БУЙНОВСКА
По меандрите на Буйновска река е оформена живописна екопътека, която преминава през Ягодинска пещера, селата Буйново и Кожари. Подходяща е както за пешеходен, така и за велосипеден поход. В тази част на реката риболовът не е разрешен, но има изградени няколко изкуствени водоема за риболов, както и няколко чевермеджийници с всички удобства за приготвяне на барбекю или пикник.
Характерни за района са многобройните чешми, изградени от местните жители. Меандрите на реката са предпочитано място за отдих, къмпингуване и лагеруване през летните месеци на годината. В местността около реката могат да се видят много редки растителни и животински видове.
ТРИГРАДСКО ЖДРЕЛО
Ждрелото е с епигенетичен произход и е с дължина около 7 km, като същинското ждрело е около 2 – 3 km. Всечено е до 300 – 350 m всред силно окарстени протерозойски мрамори. Има тясно (от 100 до 300 m) скалисто легло и стръмни до отвесни склонове. Западната му стена се издига на височина до 180 m, а източната достига до 300 – 350 m. Триградското ждрело е трето по дължина е в България, след Буйновското и Трънското ждрело.
Започва на около 1,5 km северно от село Триград на около 1180 m н.в., където Триградска река влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 m след това излиза като голям карстов извор. Същинското ждрело свършва при устието на Триградска река в Чаирдере на около 1020 m н.в., а целият пролом продължава още 4 – 5 km и завършва при устието на Мугленска река вливаща се отдясно в Чаирдере на около 876 m н.в.
Триградското ждрело е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, като печатът е в хижа „Триградски скали“ и в пещера „Дяволското гърло“. Основната забележителност на ждрелото е изумителната пещера Дяволското гърло, която се намира на левия (западен) скат. В източния му склон, много по-високо се намира друга известна пещера – Харамийска дупка. На около 500 m преди началото на ждрелото се намира жижа „Триградски скали“, а в близост до нея е единствения в България „Музей на мечката“.
Триградското ждрело е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, като печатът е в хижа „Триградски скали“ и в пещера „Дяволското гърло“. Основната забележителност на ждрелото е изумителната пещера Дяволското гърло, която се намира на левия (западен) скат. В източния му склон, много по-високо се намира друга известна пещера – Харамийска дупка. На около 500 m преди началото на ждрелото се намира жижа „Триградски скали“, а в близост до нея е единствения в България „Музей на мечката“.
ДЯВОЛСКО ГЪРЛО
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 m, ширината – 40 m, а височината ѝ достига до 35 m.
Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 m, ширината – 40 m, а височината ѝ достига до 35 m.
Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата „Св. Александър Невски“. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 m от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 m, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
ХАРАМИЙСКА ПЕЩЕРА
Харамийската пещера е предпочитан обект за приключенски туризъм в Западни Родопи и в близост до с.Ягодина. Тя е проходна пещера и предлага екстремно изживяване и преодоляване на обичайните човешки страхове – от високо, тясно, тъмно. За влизане в пещерата са необходими алпийско и спелеоложко оборудване, което се подсигурява от опитните водачи от пещерен клуб „Силивряк” – Триград. В пещерата се влиза след предварително записване. Допускат се деца над 5 години с придружител.
ВРЪХ ВИДЕНИЦА
Най-високият връх в регион Западни Родопи е Виденица (Гьозтепе) - 1652 м. Името на върха идва в превод от турски език “гьоз” очи , “тепе”- връх и при ясно време от него се вижда Бяло море. Древна легенда разказва, че там е имало светилище на бог Дионис, подобно на това в Делфи. Предполага се, че е посещавано от Александър Македонски. Едно е сигурно – струва си да се изкачите на върха и да погледнете от там.
Разкриват се удивителни гледки, които ще зарадват всеки пътешественик. На северозапад се открива гледка към с. Змеица, община Доспат. На юг – към с. Буйново, община Борино. По пътя до върха минавате през чудесни гори и поляни с цветя. Въздухът трепти от чистота и свежест. А ако времето е ясно, може да видите дори Бяло море.
ЗАСЛОН ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДИВИ ЖИВОТНИ В ЕСТЕСТВЕНАТА ИМ СРЕДА
Професионално наблюдение и фотолов на кафява мечка Подарете си незабравимо приключение, вижте отблизо най-едрият бозайник срещан на територията на България. Вечерни турове за професионално наблюдение и фотолов на кафявата мечка. Потопете се в дивата природа на Родопите и се докоснете до живота на нейния горд и тайнствен властелин кафявата мечка.
Ако имате късмет ще видите как от тъмнината на смълчаната гора изплува силуета на мечката, излизаща да се храни. Наблюдението се извършва от специално изградени и безопасни укрития, частично вкопани в земята . Кратък трансфер 4x4 и пешеходен преход до укритието. Групата е до максимум 6 човека, тръгването е от хотел Ягодина, осигурен е транспорт и водач. Моля, обърнете внимание, че няма 100% гаранция за появата на кафява мечка по време на вашето посещение в укритието. Предлаганите турове са за наблюдение на диви животни, а не на дресирани опитомени мечки.За повече подробности и информация направете запитване на посочените контакти тук.
ВОДОПАД САМОДИВСКОТО ПРЪСКАЛО
Един от най-красивите и високи водопади в Родопите и България. Височината на водния пад е около 45-50м, като водата пада почти директно, плъзгайки се по ръбовете на скален рид.
Намира се в землището на град Девин в страни от приказната екопътека 'Лъката', а неговите води се вливат в Девинска река.
Водопадът заедно с екопътеката предоставят чудесна възможност за излет и разходка в околностите на гр. Девин.
Намира се в землището на град Девин в страни от приказната екопътека 'Лъката', а неговите води се вливат в Девинска река.
Водопадът заедно с екопътеката предоставят чудесна възможност за излет и разходка в околностите на гр. Девин.
За да стигнете, трябва да попитате местните да ви упътят за местността 'Лъката' и минералните басейни. От там започва екопътеката, която следва реката и на места преминава над нея по панорамни мостчета.
Самият водопад се намира в дясно на екопътеката и до него се стига по малка пътечка.
Самият водопад се намира в дясно на екопътеката и до него се стига по малка пътечка.
ВЪЛЧИ КАМЪК
Вълчи камък е известна местност в Западни Родопи, популярна сред туристите, обичащи приключенията. Местността е разположена североизточно от село Гьоврен, на около 1600 м. надморска височина, в окарстените мрамори и гнайси на рида Чамлия, ограден от реките Мугленска (Тенесдере) и Чаирдере, в близост до резерват „Казаните”.
Името Вълчи камък идва от легендата за вълците, които се събирали над селото и виели, за да го предупредят, ако предстои земетресение. До Вълчи камък се стига с високопроходим автомобил по черни коларски пътища, през красиви гори и поляни. Предлагаме Офроуд приключение с джип.
ЧАИРСКИ ЕЗЕРА И ПИЯНАТА ГОРА
Чаирските езера са група от седем езера в Западните Родопи, разположена на 1400 м надморска височина в защитената живописна местност „Чаирите“ („Чаирски езера“) покрай Чаирска река, на 27 км източно от село Триград. Те са естествени свлачищни езера, запазени от епохата на кватернера. Образувани са благодарение на свлачищни процеси над десния бряг на река Чаирска. Най-известното езеро е Синьото езеро (Синия гьол, Сини вир) заобиколен от стара вековна гора.
Падналите в него дървета и островите от сфагнум му придават романтичност и тайнственост, сякаш това е езерото на нимфите и русалките. Едно от езерата е наречено Магическото езеро. Обвито в мъгла и изпарения, заобиколено от дървета с причудливи форми, то изглежда като илюстрация на вълшебна приказка. Според поверието Магическото езеро е било обитавано от самодиви, които омагьосвали овчарите, подмамени от песните и танците им. Други от езерата са наречени Голямото езеро (Големия гьол), Кадирев гьол, Средното езеро и Горното езеро. В непосредствена близост е защитената местност „Пияната гора“. Езерата са изумително красиви, с кристална родопска вода и планинска пъстърва. Обградени са от над 2000 дка безбрежни ливади с красиви цветя напролет, с висока трева през юни, окосени през лятото или меланхолично жълти през есента и изобилстващи от множество тракийски светилища и могили, които свидетелстват, че това е земята на траките. Редица редки растителни видове са запазени на торфените острови в езерата. Недалеч от Чаирските езера има и туристическа база. Името идва от думата „чаир“, което на турски означава ливада.
ЧАМЛА
Запустялото село Чамла формално е най-високо разположеното село в България – на 1650 м.н.в., защото землището административно все още се води за село, макар тук отдавна да няма дори сезонни обитатели. Намира се близо до село Мугла и Триградското ждрело. През 1920 година в селото живеят 87 души, през 1946 – 133 души, а през 1965 – 162 души. Запустява и се обезлюдява напълно през 80-те години, но не е премахнато от списъците на НСИ и ГРАО. Не е било електрифицирано и няма канализация.
РЕЗЕРВАТ КАСТРАКЛИ
Резерватът е разположен в землището на село Борино и на около 20 км от с.Ягодина. Резерватът е разположен между 900 и 1290 метра надморска височина. Територията на резервата е пресечена от множество потоци, характерен е със силно пресеченият релеф.
Растителния свят на природния резерват е изключително разнообразен. Срещат се повече от 330 висши растения сред които немалко редки ендемични и реликтни видове.
Растителния свят на природния резерват е изключително разнообразен. Срещат се повече от 330 висши растения сред които немалко редки ендемични и реликтни видове.
Характерно за природен резерват Кастракли е голямото разнообразие на лечебни растителни видове (билки) – повече от 150 вида. От особено значение за резервата са горите от черен бор, възрастта на които на места достига до над 200 години. Средният запас от дървесина на резерватът е повече от 300 куб.м на хектар. Освен черния бор в резервата са разпространени и буковите и габъровите дървета.